Във шепота плашлив на тишината
ще се промъкне глас на нежен дъжд.
Стъклата ще въздъхнат по веднъж
и ще отпият глътка от мъглата.

Ще се прокашля дрезгаво вратата,
когато я подмина крадешком
и чужд ще ме погледне моят дом,
нечутите ми стъпки запресмятал.

Паветата, извили гърбове,
ще искат да ме спрат на тротоара,
а после заядливо ще се скарат
трамваи с истерични гласове.

И знам: ще е настъпил моят час,
когато светнат жълти светофари
и блясъкът им котешки и парещ
превърне ме в невидима за вас.

Тогава като сянка ще вися
във празното пространство помежду ви
и изстрелите на жестоки думи
със голите си длани ще ловя.

И бавно ще се спусна на земята
със ритъма на шушнещия дъжд.
Стъклата ще въздъхнат по веднъж
и ще заспят, пияни от мъглата.