За другите се сещаме когато
почувстваме се тъжни и сами;
когато ни обърне гръб съдбата
и ни зазидат четири стени.
За другите милеем щом усетим,
че няма на кого да се опрем;
на другите копнеем за ръцете
със пръсти празни щом се озовем.
От другите изискваме подкрепа,
приели я за даденост, и пак
за другите отваряме сърцето
единствено щом в него вее мрак.
От другите очакваме, че вечно
до нас ще са, когато ни боли.
Но другите си тръгват неизбежно
и в другите превръщаме се ние.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me