Ти знаеше, че вечно  ще боли,
когато тръгна с мен по този път.
Ти знаеше, но ми отдаде кръв, душа, сърце
и аз ги взех.

Болеше ли те?  Аз съм този, който причинява болка.
Нощта ще падне и аз пак ще съм при теб.
Дали ме искаш, дали ме мразиш,
виж ме или затвори очи преди светът да почернее.

Дете на мрака, копнеещо за твоята кръв.
Звяр, убиец, този, който ще те съди без да има право,
този, който ще те завлече във ада,
виж ме  и аз бях като теб, и аз очаквах изгрева.
Сега се крия в мрака.

Ти  знаеше, нали, че всичко в миг ще свърши.
Сега те гледам как умираш.
А утре ще е някой друг.

Вали, дъждът приижда в пурпурни реки.
Гарванът е моят образ, луната - моето огледало.
А болката са моите устни по врата ти.
Усети ме.

Дете на мрака, копнеещо за твоята кръв.
Звяр, убиец, този, който ще те съди без да има право,
този, който ще те отведе във ада,
виж ме, аз бях като теб, и аз очаквах изгрева.
Сега се крия в мрака.
Крия се и чакам.