Поспри, дъждец, поспри,

цял ден – не ти ли стига,

затропал си в зори

с небесната талига.

Под навеса врабци

един до друг се гушат,

как капе и гърми,

омръзна им да слушат.

А моят мил реши

цял ден да си почива,

на моите плещи

дъждецът се излива.

Нахраних и коза,

и крава, и кокошки

две канчета вода -

от моите галоши.

Отивай си дъждец

със своята тарамбука!

В косата ми щурец

внезапно засвирука.

Отде се взе - не знам -

навярно от сеното…

Май, ще се гушка там-

при моя мил в леглото!