Извадила меч, ще встъпя във боя,
посичайки без милост глава след глава,
бранейки яростно каквото е мое,
с кръв ще полея цветя и трева.
Като течно слънце земята ще залея,
ще стопя ледената съпротива.
Ода \"и сам воинът е воин\" ще запея,
докато трупове в краката ми изстиват.
Едва щом изпия кръвта и дъха,
тялото ми там ще отмалее.
С поглед, взрян във вечността,
която с хоризонта ще се слее.
От костите ще направя постеля,
върху череп глава ще положа.
Сред тленната плът покой ще намеря,
завита с одраната кожа...