Аз нося ти от далече светлината,
тази заченатата в пълнолуния,
издълбана дълбоко заедно с мечтата,
разнесена от неподозирани безумия.
Аз нося ти очертания от тъмнината,
тази орисаната от предсказания
и стискам силно в шепа тишината,
приспана от чужди пожелания.
Аз нося ти и късче от Луната,
тази упоената от мелодия
и водя те невинно по следата,
прорязана от жестока трагедия.
Аз нося ти песента от далечината,
тази довятата от знамения
и държа все още ключа за вратата,
погълнала всичките ми съмнения.