Аз идвам от място, където лъха измама,

усмивки фалшиви раздават навред,

в гърдите ни зее набъбваща яма,

оставете го казват с насмешка, той е „поет”.

 

А идвам от бъдеще светло, блестящо.

На надеждата млада нося дъха,

пратеник на време развито и спящо,

с дързост младежка издигам стиха.

 

Роден съм във времена мудни и тихи

и следвам предначертания път,

въртя се без време в зададени щрихи,

чакайки на съдбата Великия съд.

 

Но земните сили събрани са в тона ми,

сърце без окови в небесата лети,

прочистено с хилядите сълзи, рано проронени,

ковящо със смелост наивна разбити мечти.

 

В клетка залостен се взирам в простора,

духа ми се лута в капана ръждясал,

търсейки спомен далечен сред непознатите хора

за Живот без граници, в измами обрасъл.