Очите ми са стихове неспастрени -
два подарени и отнети мига.
Желанията като клони съм окастрила -
да мога същността си да постигна.

Бодлива съм. Като безсъница през лятото.
Минавам през ключалките на думите.
Опитомявам с обичта си вятъра
и търся свойто пълнолуние.

Болят ме, изцедени от надеждата,
годините - по капчица събирани.
В живота си разсеяно се вглеждам
като във чаша недопита бира.

Опипвам, търся себе си във мрака
на спомените, мигове навървени.
Умирам и се раждам от очакване
на моя ден - ден Първи.