StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,121
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,669
   Точки: 2,658,077
   Съобщения: 156,766
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Архат съм вече…

Телата изхабени се прибират
при майка си – безкрайната земя,
със две монети в шепите си сбират,
частица нежност в грейнала зора.

Душите ни остават да се скитат,
сред вятъра простиращ се на
шир,
истории от минало заплитат,
отпивайки от Божия потир.

Измерват любовта със децибели
на песни от забравени ята,
а мислите пречистени и бели
се стрелкат по посока самота.

Затваря пак съдбата кръговрата,
свободни сме, ще бъдем и в едно,
отваря се завинаги вратата
към мъдрото копнеещо дърво.

А там съм аз – поседнала накрая
на пейка от ахат и малко кост,
пазителка отдавнашна на Рая,
далече от беди, от страх и злост.

Стоиш на разстояние, немееш,
различно днес е моето стъбло,
и знаеш, че със него ще се слееш
във името на звездното добро.

Последна мисия. Архат съм вече.
Душата ми най-истински блести,
да бъдеш с мене времето предрече,
тъй общият ни пламък ще гори.

10.12.2019г.
Елица

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-12-10
прочитания: 56
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход