StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,954
   Потребители: 12,426
   Автори: 4,036
   Коментари: 324,291
   Точки: 2,668,349
   Съобщения: 171,769
   Лексикони: 4,507
   Снимки: 10,721

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Архат съм вече…

Телата изхабени се прибират
при майка си – безкрайната земя,
със две монети в шепите си сбират,
частица нежност в грейнала зора.

Душите ни остават да се скитат,
сред вятъра простиращ се на
шир,
истории от минало заплитат,
отпивайки от Божия потир.

Измерват любовта със децибели
на песни от забравени ята,
а мислите пречистени и бели
се стрелкат по посока самота.

Затваря пак съдбата кръговрата,
свободни сме, ще бъдем и в едно,
отваря се завинаги вратата
към мъдрото копнеещо дърво.

А там съм аз – поседнала накрая
на пейка от ахат и малко кост,
пазителка отдавнашна на Рая,
далече от беди, от страх и злост.

Стоиш на разстояние, немееш,
различно днес е моето стъбло,
и знаеш, че със него ще се слееш
във името на звездното добро.

Последна мисия. Архат съм вече.
Душата ми най-истински блести,
да бъдеш с мене времето предрече,
тъй общият ни пламък ще гори.

10.12.2019г.
Елица

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Авторска песен
публикувана на: 2019-12-10
прочитания: 81
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход