StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - Коментари

#99113 , Slaveya написа: 0 гласа plus minus

Прекрасно написан стих, внушаващ силата на любовта, но си мисля че в една любов или просто любовна авантюра са нужни двама...
За това доверието е много важно и любовта на мъжа към жената.
Усмивки с пожелание никога да не се случва на никоя жена...изневярата

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#99087 , Alexyslav написа: 0 гласа plus minus

Прекрасно стихотворени. Поздравления!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#94259 , l.hiena написа: 0 гласа plus minus

Благодаря,Реминка!Радвам се,е си усетила внушението на творбата...

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#94256 , Remina написа: 0 гласа plus minus

Пожелавам ти да бъдеш всичко,едно такова всичко....дето никога да не породи потребност от нещо различно на теб.
Мисля, че "другата" е много дълбока тема и строго индивидуална.За това се ограничавам само с пожеланието да задоволяваш с любов всички потребности на любимия, човек- така че да си достатъчна.Прегръщам те , мила и страх и ярост и решителност усетих в стиха ти, но само те не са достатъчни!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#91190 , voda написа: 1 гласа plus minus

Прочетох този стих, още когато излезе Хиена.
И коментарите също. Въздържах се да изразя мнението си, защото то е по-особено.
Аз просто не вярвам, че за любов може да се воюва. С достойнстваюта си можеш да задържиш човека до себе и, да заслужиш неговото уважение,дори благодарността му. Но - любов/ и то - изгубена ведъж / - никога.
Любовта идва и си отива...неподвластна е.
Именно затова някои не се спират пред нищо,когато я срещнат.

Поздрави за стиха, Хиена!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#88379 , l.hiena написа: 1 гласа plus minus

Не си разбрала към кого е отправено обръщението на стиха.Съмнението не е насочено към половинката на лирическата,а към жените,които не се спират пред нищо,за да разрушат единството в семейството!Благодарност за изразената позиция!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#87852 , Anita765 написа: 2 гласа plus minus

Защото имам страшното предимство
да съм пристан, вяра и утеха блага!


Тази фраза обезмисля всичко предходно. Никой с такова предимство не би се съмнявал в половинката си и никога не биха му минали през ума предходните мисили.
Доста внимателно четох стиха ти, както и послеслова. Против чувствата трудно се върви, особено ако са взаимни и никога не се пораждат с цел да развалят нещо.
Заигравките просто като такива обиждат.
Всъщност и двете неща си имат причини и никога не е едностранна.
Все пак те поздравявам за изразената позиция от каквато и да е емоция, да е причинена.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#83204 , Beta Blocker написа: 1 гласа plus minus

Има го и това в живота(за съжаление). На подобна възраст подобни стихове...какво ли ще е на 44?...

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#78804 , valiordanov написа: 1 гласа plus minus

Преди време ме накараха да напиша няколко чалга песни които издадоха на касета. Сетих се за едната. текста е тъп, но от чалга какво да се очаква. Ето го:

Чакала съм чакала да дойдеш при мене,
ти си с някоя сега. Нея ли ще вземеш?
Нея също ли ще караш, някога да чака.
Аз изгарям от любов, от любов по тебе....

И така нататък...

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#76269 , Shy написа: 1 гласа plus minus

Браво, чудесен стих! Едва ли има някой, който не осъзнава ценноста на семейството, но животът е пълен с изненади...и колкото хора, толкова съдби.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

   Резултати: 35   стр.1 от 4 >>     към творбата >>
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247317
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81862
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма | Онлайн библиотека
Предавател.ком