StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - Коментари

#86192 , ЖЕНИНА написа: 0 гласа plus minus

пиши!липсваш...!търси сърцето си!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#76690 , ЖЕНИНА написа: 0 гласа plus minus

много силно,истинско...!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#75547 , theheart_ofthefire написа: 0 гласа plus minus

!!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#75009 , benelina написа: 0 гласа plus minus

И пак го чета - стихът е
хронология на една предизвестена смърт,
но някъде след нея...толкова ти се иска да заживееш отново - отдавам чест на причините за това случване.
И пак - благодаря за невероятния замисъл,
пораждащ тази буря от емоции.

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#74878 , stormbringer написа: 0 гласа plus minus

Страхотно пишеш!!!Поздравления!!!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#74863 , Kelly01 написа: 0 гласа plus minus

Без думи!!!Разстрелващо!!!БРАВО!!!

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

#74862 , benelina написа: 1 гласа plus minus

След тихите й стъпки тротоара
със плоската си сянка я повтори,
в краката й се сринаха стъклата
изляха си набъбналата орис
да бъдат черни дупки във мъглата
с недолекувана хроничност.
Горенето обхващаше я гърбом,
кашонът беше все по-празна дупка
спонтанно заразена от самотност.
Боите се завръщаха приятно
и ваксата в тила й не личеше
лицето проясняваше стократно
реално - най-реалната си песен.
От спомените даже не болеше
белееше лекуващата манта
в парчета над подходката отнесена.
И шепите разгърнаха се в длани
опипващо цвета си разпознали
а гърбом - никой нищо не прочете
за някаква несбъдната греховност
целуваха ръцете й на чисто

   -----------------------------------------------------------------------------------------------------------

   Резултати: 7   стр.1 от 1     към творбата >>
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52727
   Съобщения: 247317
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81862
   SMS-и: 820
   Снимки: 5405

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма | Онлайн библиотека
Предавател.ком