|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #73547 , punkez написа: |
1 гласа
 |
Загубих думите си и
настръхнах без да искам,
може би го изживявам,
може би не искам... |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #72836 , usmivka6 написа: |
1 гласа
|
прав си-ухае на море-вълната е обща-удоволствие за мен е да те чета(: |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #72809 , ЖЕНИНА написа: |
1 гласа
|
усещане,което е истинско! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #72795 , diana en4eva написа: |
2 гласа
|
Когато четях твоя стих, се сетих за един приятел. Той беше живял толкова дълго сам, че беше загубил усещането си за жена и дори не знаеше, че тя му липсва не просто, за да върши всички досадни ежедневни дела в домакинството /които и сам той върши с лекота/, а за да мисли за него, да споделя живота му във всичко.
Защото най-страшната самота е тази, дори в мислите и няма кой да мисли за теб, когато не усещаш ничие присъствие около себе си.
Засегнал си много дълбока тема, тема, която ме вълнува сега!
Поздравявам те! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #72793 , Anita765 написа: |
2 гласа
|
Носталгия и мечта! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #72782 , Ice_Lady написа: |
2 гласа
|
Невероятно докосващо...и колко великолепно казано "...душата от преяждане умира гладна..."
Поклон!!! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #72770 , Kelly01 написа: |
2 гласа
|
Останах завладяна от стиха и покорена от таланта ти!!!Без думи съм!!!Браво!!! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #72766 , inamay написа: |
2 гласа
|
Тук си... връщаш се...
усещането ти е вътре...
близо е... душата ти докосва,
парещо е, тръпне,
опърля краищата ти
и онзи страх да се дадеш...
винаги в повече не може да е
светлината... и тъмно е...
и двете ни подреждат
в своето докосване...
-----
От мен сърдечен поздрав, Мите! :) |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 8 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52727
Съобщения: 247211
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5405
|
|
|
|
|
|
|
|
|
