|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #65468 , Принцеса Променанде написа: |
1 гласа
 |
...Светулки пеят в мисли на пустиня…
Още заглавието, което е блестящо поетично хрумване ме грабна. А за самия стих - ами просто не намирам подходящи думи , за да изразя чувствата, които поражда. !
Удоволствието от четенето е безкрайно.
Поздрави ! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #64980 , stormbringer написа: |
1 гласа
|
Не ти трябва приликата,ти си уникална и неочаквана,като въздишката,която избираш.Да откровенията са вдъхновение,открития.Това е цената на самотата,когато сме далечни и ни е студено,и сме неразбрани,и очакваме да ни открият по звуците,с които светулките си светят пътя.Изумителна,великолепна творба!Но неоценена.Аз още веднъж ще кажа,че "разбирачите" или по-скоро завистниците не знаят какво изпускат.Боли ме като гледам как стойностните творби се подминават,а комерсиалната поезия е на мода. |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #64942 , doreto66 написа: |
1 гласа
|
въздишките ти островърхи
на цвят зелени са -
като тревата,
в която, с фенерчета,
светулките прегърнати
с искрици пеят
и стоплят те...
да се усмихнеш...
Приятелчице, не искам да си тъжна! Прегръщам те! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 3 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7742
Автори: 2105
Произведения: 48941
Съобщения: 209399
Лексикони: 2302
Коментари: 73736
SMS-и: 809
Снимки: 4936
|
|
|
|
|
|
|
|
|
