|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #64938 , maria_ha написа: |
1 гласа
 |
Много интересно ми предаде всичко това, почувствах го... |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #64836 , yuliya_2006 написа: |
0 гласа
|
Ева, Едел,благодаря за коментарите! Това е за самотата, онази когато сякаш си мъртъв и никой няма нужда от теб.
Преди два дни вървях в центъра на моя град. Една уличка, тиха с много стари аристократични къщи.
Има реставрирани от тях, има нови къщи, последен писък на модата. Но в една от тях с падаща мазилка, рушаща се видях на отворения прозорец една старица.Тя плачеше и ме гледаше проницателно.Сякаш попаднах в магия, картини затанцуваха, виждах я като млада, като зряла жена , като любима баба. Това беше кратък миг, може би 30 сек. и изведнъж ми се стори че очите и греят. Сякаш събудена отново я погледнах,тя вече не плачеше, очите и се смееха.
Вървях после и все мислех за тези очи, за мен все още живи .
с обич ДЖУЛИ |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #64835 , edelvais написа: |
2 гласа
|
Докосна ме душата на лирическата, извървяла своя земен път в обич! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #64828 , eva1igrata написа: |
2 гласа
|
животът на една жена...накрая винаги е толкова тъжно...поздрави, Джул:) |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 4 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7597
Автори: 2056
Произведения: 46672
Съобщения: 194412
Лексикони: 2118
Коментари: 70187
SMS-и: 803
Снимки: 4756
|
|
|
|
|
|
|
|
|
