Отново силно индивидуален стих...ще се връщам дълго, за да успея да го разшифровам напълно. Със всеки ред наслагваш ново внушение и в мен се поражада порой от мисли...Ако това бе философията на несъществуването или симтомите й- то ме уплаши факта, че сред нас и в нас е пламнала като епидемия.