"Виж,Небето с мене плаче,
сЪлзите...превърнати са в дъжд.
Душата ми е нощем здрача-
той пада над Земята изведнъж...
А трепетния стон на мойта болка
нощем всеки гръм ще известява.
Колко още ще изстрадам,колко?!-
ето-гръм в Небето не остана.
Аз оставих ги сълзИте да текат,
не ги изтрих ни с воля,ни с ръка...
Те искат мъката да изразят.
С дъжда излях...и своята душа!!!
***********************************
***********************************
Виждаш ли сега какво стана?