|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #54288 , miss_teneva написа: |
1 гласа
 |
Съвършен изцяло, въздействащ с огледалната си структура, която се разтвори между двойката угасваха-разпалваха!!! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #54173 , benelina написа: |
1 гласа
|
Стихът е едно благозвучие....като
минорно-мъжорно изпълнение на усет.
Контрастната постройка е толкова плавна,
че прехода е почти неуловим-
"които не загасваха със залеза"...
Кои са те....коя е тази вечност?
Кои са те,които се раждат "на върха на петолиние
от бременните ноти на надеждите..."
Утаените звуци...от очакването на нежно докосване.
Те ли правят увисналите и повдигнатите ръбчета на устните.
Да ,очакванията за нежното докосване....те са израз на тези мимически
движения......Те са пламъчетата!
Те са главният герой на произведението,облечени
в своята съвършенна постройка...
Усетихте ли ги?
Усещали ли сте ги?
Както този автор....който не само ги Е съзрял,но ги
е пресъздал -за да се себепознаем по-добре...
За да си обясним ВЕЧНОТО...НЕПРЕХОДНОТО...ЧУВСТВЕНОСТТА В САМИТЕ НАС! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #54162 , edelvais написа: |
1 гласа
|
Образно нежен, изпълнен с надежда стих! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #54148 , Anita765 написа: |
1 гласа
|
Като мелодия от позабравена песен... |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #54140 , tarapo написа: |
1 гласа
|
След угасване на пламъчетата нищо не е свършило- жартта очаква само лек полъх за да се разгори отново. Всичко е в нашите ръце приятелю! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #54081 , doreto66 написа: |
1 гласа
|
нежното докосване на стиха ти ме накара да се усмихна. благодаря ти! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #54075 , Renina написа: |
1 гласа
|
Угаснали, но пламъчета...чудесен стих! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #54068 , Izida написа: |
1 гласа
|
...знаеш, че няма какво да се каже за това, все едно да говориш за празнотата в безкрая,за всичко, и за нищо едновременно...Страхотно е!!! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 8 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7739
Автори: 2105
Произведения: 48906
Съобщения: 208374
Лексикони: 2302
Коментари: 73693
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
