До гюма на усмивките
зашито копче лунна светлина...
илика непрорязан.
Кривогледи поклонници на синхрона
между капитан и море
се целуват вечерно.
Капка отразена повърхност езерна
в око на сова
писука в черно.
Стопер в героично фалцетно вибриране-
в бар Самота.
Недопито, изветряло питие....
тръгване!!!!
********************************************
Не знам дали ще ти допадне горното ,но това е усета ми по темата...с главен действащ герой ....!
Тръгването е наложително=оцеляване!
И аз го желая....за теб...обичам те!