|
| #42452 , Hrisko написа: |
2 гласа
 |
Много точно казано.Поздрави. |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #42419 , vanya777 написа: |
2 гласа
 |
Тъй като –“ Битие и нищо” на Сартр ми е настолна книга редом с “Алхимикът” на Паулу Коелю няма да казвам какво предизвика есето ти у мен.
Само ще цитирам “ Животът наистина е щедър към тези които следват личната си легенда”
Защото индивидуализмът на човек е точно това – преследването на СОБСТВЕНИТЕ мечти и идеи.
Ако погледнем в тълпата и “видим” там онези хора с поглед отвъд, може би ще осъзнаем защо нищото е безсмъртие!
Не мога да подмина и мисълта за вечната любов и изобщо за любовта.
Тук само ще кажа – Тадж Махал – Хармът на Любовта!
Поздрави Мики!:)
|
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #42114 , Kelly01 написа: |
1 гласа
 |
Мъдро и дълбоко!!!Сблъсъка между преходността и вечността...А и двете понятия са толкова утопични и символични, че търсенето на една субективна истина, за пореден път ни омагьосва... |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #42090 , benelina написа: |
2 гласа
 |
Невероятен продукт на философски и сърдечни размисли,
белязан с уникално екзистенциялно мислене и вродена интелигентност ,
духовна осъзнатост и натрупана мъдрост ,почерпани от избора в
полето на възможностите.
Индивидуалното тълкуване и отричане на социални,клиширани
категории и интерпретацията на това възприемане като
начин на живот , разграничава Индивида от масите,като
не задължително го маргинализира.
Да не загубиш собствената си идентичност сред типизацията
и рамкирането на образи и понятия в социоса на битието ,
е Талант и сигурна гаранция за успех при
постигане на вътрешна удоволетвореност и хармония.
Много смелост и сила са необходими ,за да защитим избора си,не пред
обществото , а пред самите себе си и само личностите готови да понесат
последсвията на своята екзистенциялност,независимо от цената ,са истински
живяли,а не просто съществували.
Бъди себе си!
Неповторимата ти топлина и нежност, човечност и извисеност,
пренасят във вечността онази божествена искрица отдаденост-чиста и съвършенна,
духовна и светла, която в сърцето на сиамския близнак изпълва понятието Любов!
|
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #42081 , MikeyLandjelo написа: |
2 гласа
 |
Скъпа Ева,може би си права,че описаните от теб съществителни и състояния са преходни....,но сам по себе си аз може и да съм умрял,дори и да живея/физически/ и може и да съм умрял,но да живея/духовно,в ума и сърцата на хората/.Кое е по-важно?Безличното,плагиатствощо ежедневие или
вечността показваща уникалното чрез неизмеримата любов на останалите?100 години сиво ежедневие или 1 ден изпълнен с осъществените мечти?Въпрос на избор.Аз предпочитам второто.Само така мога да кажа,че
съм живял истински.Защото съм бил себе си.А не това,което "би трябвало да бъда,защото така е редно...".Винаги съм живял така....и,повярвай ми,така е ще продължавам.Цената не е важна.Продукта си заслужава. :) |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #42076 , eva1igrata написа: |
1 гласа
 |
Всичко в тоя живот, мили приятелю е преходно - дори семейството и дома...и любовта и самотата и смъртта са част от живота и единственото, което ми хрумва в момента е една мисъл на Елбърт Хъбард - "Не взимай живота твърде насериозно, никога няма да се измъкнеш от него жив"...усмивки от мен:))) |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #42029 , MikeyLandjelo написа: |
1 гласа
 |
Другарко,имайки предвид преклонната ми възраст (31,се навършват на осми май) за мен е комплимент да прочета "...млади човече".Това показва,че за Вас съм млад,Човек,и използвайки умалителното ме сравнявате с нещо детско,душевно неопорочено и чисто.Но искам да поясня нещо:вече съм влюбен/даже е меко казано,но не се сещам друга дума/,според заобикалящите ме СЪМ доказъл се индивид/имам предвид като Човек,не в определена насоченост/,имам си Дом,остава само семейство и деца :( Винаги съм си мислел,че това ще е най-трудната част в живота ми и единственият ми съществуваш страх е,че ще изтърва Спокойствието,което осигурява съвкупноста-Дом и Семейство,Деца.Наистина ме е страх>От това.И от нищо друго.Другото е преходно.Благодаря за вниманието. |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #42025 , voda написа: |
2 гласа
 |
Философе, много хубави неща си запомнил от часовете по философия.
Остава ти само да се влюбиш, да създадеш семейство и да живееш като доказал се индивид - не в миналото, не в бъдещето,
я в настоящия момент!
Не изпускай мига, млади чоеече!!!
Поздрав - за това есе, с подчертана научна стойност! Честита Баба Марта! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #42024 , svetletyy написа: |
3 гласа
 |
Доста мъдро...много съм съгласна с теб.. Поздрави :) |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 9 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7735
Автори: 2103
Произведения: 48792
Съобщения: 212036
Лексикони: 2295
Коментари: 73539
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|