|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #57777 , velvet написа: |
0 гласа
 |
"Изгубих те! И няма да те моля
обратен път да избереш,
но се питам, защо съдбата ни осъди
да се мъчим - не да се обичаме."
Разказва...
Поздрав! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #41103 , kormanova написа: |
0 гласа
|
Струва ми се, че не сте се лъгала и че любовта винаги е прошката за това, че градим един измислен свят, който по-късно разрушаваме с болката:) Поздравче! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #40887 , boris rashev написа: |
0 гласа
|
И призвание е любовта! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #40874 , edelvais написа: |
0 гласа
|
Да! - "Любовта е прошка и признание", и себераздаване, и самопознание. Хубав стих! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #40855 , idan написа: |
0 гласа
|
КРАСИВИ СА ДНИТЕ,
ЗАЕДНО В ТЯХ
СЕ РАЗХОЖДАХМЕ,
ЗАЩОТО СЕ ОБИЧАХМЕ!
|
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #40831 , bat^goiko написа: |
0 гласа
|
Тъжен и вълнуващ стих |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 6 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7971
Автори: 2197
Произведения: 51846
Съобщения: 249058
Лексикони: 2459
Коментари: 79668
SMS-и: 815
Снимки: 5312
|
|
|
|
|
|
|
|
|
