|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
| #31389 , ivosla написа: |
0 гласа
 |
Стих, в който откривам толкова много - вечност и космическа хармония, свята и безпределна любов, единство и взимно преливане...Стих, който извежда съдържанието на Любовта пред формата й. |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #31183 , rysalka написа: |
0 гласа
|
Ренкаааа, нямам подходящи думи,откаде тая сила,да живееш тоя сив живот, с толкова много болка в сарцето като мен!!!! прекланям се пред тия стихове...и ми касат сарцето,намирам вав всяко едно твое стихотворение себе си, моята болка,вси4ко е толкова гадно,но не намирам отговор на вапроса--защо нямаме ние право да сме истински щастливи !!! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
| #31176 , l.hiena написа: |
0 гласа
|
Нещо като "Докато смъртта ни раздели! "-прекрасен начин да го кажеш,мила! |
-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Резултати: 3 стр.1 от 1 към творбата >>
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8050
Автори: 2222
Произведения: 52683
Съобщения: 244549
Лексикони: 2505
Коментари: 81815
SMS-и: 820
Снимки: 5396
|
|
|
|
|
|
|
|
|
