Свобода имаме, но защо не я ценим?

Себе си и другите ненавиждаме,

доброто в нас изчезва като дим.

Правим се, че не забелязваме,

но злобата таи се в хорските очи.

Вярваме, че себе си не сме погазили,

но сърцата шепнат други истини.

Иска ми се да повярвам

на онези стъпкали героиските мечти,

но делата святи вече са предадени

и нищо лошо днес в добро не се мени!

Гледаме със ненавист огледалото пред нас,

плашим се от злобата, от страха,

които над волята ни имат власт.

И вместо образ друг в сърцето да си изградим

търсим в хората недостатъци,

за да можем да ги нараним.

Сочим с пръст съседа си отсреща,

а щом го видим - усмихваме му се горещо.

До дявола приближаваме се с всеки ход,

а молим се да ни спасява Бог.

Маски хиляди имаме си за лицето,

а търсим гласа на Спасителя да чуем от небето.

Къде отива този свят?

Къде ще сме и утре ние?

Обич как да ни сплотява,

когато към доброто никой ръка не иска да протяга?

Нека всеки в себе си да вникне,

нека на повика приятелски всеки да откликне,

ръка на падналия всеки да протяга,

на приятел в нужда всеки рамо да предлага,

нека всички заедно превърнем България в различната държава!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: silver_heart
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2008-06-04
прочитания: 200
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398