|
Господи, не ми го отнемай!!!
Чакам да се завърнеш. Да отвориш вратата и да прекрачиш прага на нашият дом. Но защо ти не се завръщаш? Какво е станало? Защо те няма още? Господи моля те, върни го при мен. Не ме оставяй сама, имам нужда от него, искам някой до себе си. Моля те, не ми го отнемай. Той е всичко на този свят за мен. Върни ми го! Чуваш ли Господи! Върни ми го! Не ме наказвай по този начин. Седем дълги нощи чаках и продължавам да чакам. Седем дълги нощи, плача сама у дома сгушена в ъгъла с присвити колене и склонена глава. Езера от сълзи изплаквам всяка вечер. Господи, какво си направил? Не го прибирай при себе си, умолявам те. Искам да спра да плача, само ти можеш да ми помогнеш. Върни ми го. Вече толкова дълго плача, нямам сълзи, очите ми пресъхнаха. Обичам го, не разбра ли!? Не ми го отнемай!!! Ако той вече е при теб, моля те вземи и мен. Ако той вече не бъде до мен, аз ще бъда сам самичка на този свят и живота ми ще е празен. Ще ме прибереш ли при себе си? Без сили останах вече, дори не мога да се изправя, краката ми не ме държат, ръцете ми треперят. Господи, моля те дай ми някакъв знак. Какво да правя. Ако той вече е при теб, кажи ми. Кажи ми, за да дойда и аз при теб. Само тогава аз отново ще бъда щастлива, иначе живота ми е празен без него. Празен като бутилка, пълна сам с въздух. Щом не искаш да ме вземеш, сама ще дойда при теб. Добре, щом не ме искаш, направи така, че да съм пак усмихната, без повече сълзи в очите. Направи чудо, знам че можеш.
Изведнъж започнах да чувам стъпки. Вдигам леко глава и виждам как някой отваря вратата. Господи, той ли е? Моля те, кажи ми, че е той! Вратата се отваря бавно, той прекрачва прага с усмивка на лице. Аз отново съм жива. Протяга той ръце, за да ме прегърне. Толкова е красиво. Отново съм в прегръдките му, усещам ръцете му, чувам как ми шепне с нежни устни – „Липсваше ми”, „Обичам те”. А моите устни повтарят само едно – „Не ме напускай никога повече, без теб съм мъртва”! Страх ме е да ти пусна ръцете, страх ме е да се отдръпна от теб, дори за част от секундата. Знам ли, може всичко това да е мираж, може да е илюзия, плод на моето въображение. Не искам да рискувам, затова няма да те пусна. Няма да понеса още веднъж да те загубя, не и този път. Няма да повторя грешката си. Ще бъда с теб завинаги. Заклевам се в теб Господи. Няма да ти позволя да ми го отнемеш пак. Не и този път. Обичам го, и няма да ти позволя да го прибереш при себе си. Ако ще взимаш него, вземи и мен, защото вече знаеш, че не мога да живея без него.
Няма да ми то отнемеш. НИКОГА!!!!
10.11.2006г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: RENYTO
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-02-06
прочитания: 200
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7744
Автори: 2105
Произведения: 48960
Съобщения: 210018
Лексикони: 2302
Коментари: 73754
SMS-и: 809
Снимки: 4940
|
|
|
