|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
***
***
Пътят, по който си тръгнал
аз отдавна знам, че е крив,
гаснат лампите, става по- тъмно,
нищо светло не се откри.
Животът поема посока,
от която открива света,
не поглаждай така от високо,
не зимувай в(ъв) своите лята!
Всички бъдници гледат надолу,
всички надежди натам:
щом си тръгнал поспри, и се моля
да не тръгваш по пътя си сам.
Аз ще дойда в твоето лято
и ще заключа нощта.
Не отваряй вратата, която
ще ме пусне да излетя!
Още малко и ще се съмне,
още малко и ден се откри.
Знай, че пътя, по който си тръгнал
има спънки, но не е крив.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vera
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-02-05
прочитания: 158
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247135
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|
