Вървя аз без цел и посока.
В безкрайната бездна се лутам,
душата ми търси покои.
И изгрява над мен небосклона ,
на едничката моя мечта.
Светъл лъч озарява лицето
и затопля по изстинали спомени.
Песента на сърцето е искрена,
а плача в душата безсмислен.
Тихо стъпвам в мрака бездушен
и не мога да скрия лицето си .
От невежи и силни вихрушки,
устремени и впити в мен .
От безкрайното лутане
в бездната ми остана вярата
в едничката моя мечта.
За бленувани мигове скрити
под крилете на любовта....

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Guapisima
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-02-04
прочитания: 123
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398