|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Прозрение
Ръцете ми копнеещи за допир,
лицето ми очакващо милувки,
косата, полъхът ти нежен,
очите, твоето разбиране.
Това е тялото човешко.
За него всичко по е лесно.
За него има изцеление.
Потърсих го и го намерих.
Това си ти мой Роден край!
Докоснах аз с ръце тревата,
за миг изчезна самотата,
лицето ми обля със светлина,
почувствах мигом топлина.
Полъхна вятърът в косите ми,
животът влезе в гърдите ми,
намерих аз разбиране с очите си,
поглеждайки към висините ти.
Но имам аз едно прозрение-
душата - тя е в неведение!
За нея няма изцеление.
Когато свърши любовта,
то питам аз, любов ли е била?!
И вече знам Земя любима,
че с твоята енергия и сила,
не ще потъна аз в самота!
За мене ти си Любовта!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: vaniavr46
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-08-16
прочитания: 240
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247114
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|
