Отново съм сама. За кой ли път?!
Дори и в теб аз срещам самотата.
Едва ли празните очи и тази плът,
ще запълнят в сърцето празнотата.

Защо ли съм със теб?!
Какво ни свързва,
щом чувства топли няма да горят?
Душата ми от този хлад премръзна...
А дрехите на пода ни лежат.

Не те виня... бе само моя грешка,
повярвах в теб,
и в мита остарял.
След тази нощ, какво стои насреща??
Забързан пътник взел си своят дял.

Е, Сбогом слабостта е във жената,
мъжът не знае думата боли.
На мъжка чест висока е цената,
но едва ли някога ще я научиш ти..
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: kras
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-02-02
прочитания: 348
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7971
   Автори: 2197
   Произведения: 51853
   Съобщения: 249268
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79682
   SMS-и: 815
   Снимки: 5315