От очите стича се бавно
струя, но не от сълзи,
надолу плъзгат се плавно
хиляди убити мечти.

Стичат се спокойно и смело,
пробиват си път леко, умело,
скриват невинната красота
със своята плътна червенина.

Не солени, а сладки,
не студени, а топли и гладки
кървави посланици на Сатаната,
те идват и носят тъгата.

Щом покрият кадифеното лице
идва краят на едно сърце-
кръв при крив отива,
едно тяло изстива.

Скръбта го покрива,
бавно в него се впива
и всичко там разяжда,
нищо радост вече не поражда.

Прогонена от самотата
отлетяла е чиста мечта,
разядена от тъгата
сломена е смела душа.

Превзет от неволи
достоен живот изпепелен,
залят от кървави порои,
ярък пламък угасен.

Вече спомен е светлината,
няма следа от онзи живот,
настояще сега е тъгата,
под черния, пуст небосвод.

Спомен е и онази красотата,
покрита сега от кръвта,
една съдба по-малко,
а няма кой да въздъхне "Жалко"...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: angel of death
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-02-02
прочитания: 169
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398