|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
На Кладата
И пред кладата дори
не падам на колене,
(защото) тялото ще изгори,
но душата ми не!
Бих могла да се предам
и да понеса този срам,
но не, пред ръцете на врага
избирам аз смъртта!
И стъпвам в огъня без страх,
плътта ми преходна пламти
и се пречиства всеки грях,
извисяват се всички мечти.
Но огъня в краката
бледнее пред стихията в душата,
вътре всеки плам става пожар,
а всяка искра разгаря пищна заря.
Болката ме пречиства
и най-накрая умът ми се избистря,
и за всеки грях вече съм платила,
на всеки проклетник съм се издължила!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: angel of death
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-02-02
прочитания: 157
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247135
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|
