На вън е нощ, тъй хладна и коварна,
притиснала ме сам, безпомощен сега.
Къде си ти любов, красива и невярна,
оставила ме в тъмното-захвърлена мечта.
Не си отивай, спри, върни ми радостта.
И вярата, и чувствата, и нежността.
Но тръгна си-далеч, далеч от мен си ти.
И само споменът за любовта ми
остана във сърцето да гори.
А може би не трябва да те моля,знам,
че думите тежат, ала сърцата вече са заспали.
Надеждата да бъда с теб-жадуван блян,
отдавна вече двамата сме проиграли.
Аз плача, да и дъжд солен вали сега,
ала сълзите зная няма да те върнат.
Отиде си-опитах да те спра
и в самота живота си обгърнах.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: oklim
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-02-01
прочитания: 346
точки: 28 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 19 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398