Тя криеше неземна прелест,
толкоз тъжна и добра,
скромността й беше ерес,
яростта й бе борба.

Имаше живот в очите-
тъмни, като облак- дъжд,
сестричка беше на звездите
океанът - неин мъж.
От този свят, скован от злоба,
по малко вдишваше с уста,
но във нейната утроба
гореше нереалността.
От надеждата- утайка
............пиеше с гнет,
а илюзията- нейна майка
дърпаше я все напред.
Тя живееше в тяло-
земно на човек,
но душата, като цяло
плуваше в простора мек.
И откриваше надежди,
вяра и любов,
научи се да ги подрежда
в ред хем нежен, хем суров.
Но много бягаха от нея,
страняха, може би от страх,
не разбраха, че копнее
просто да остане прах.
Частица прах, една прашинка
плуваща във вечността
и от крилцето на калинка
да се смее на света!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vera
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-31
прочитания: 199
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398