|
Последните думи
Казвах ти, че за мен си ада и рая,
че си богиня, изящна, прекрасна,
че си всичко за което мечтая,
а ти изрече фраза силна, ужасна,
каза, че в думи не вярваш,
за теб те били са нещо слабо и вяло,
в което поредна измама намираш,
нищо хубаво, нищо от тебе желано.
И аз спрях за чувства веч да говоря,
забравих всичко, и обичам да казвам,
не намирах смисъл сърце да разкрия,
нито пък с душата добро да намирам,
живота стана нетърпим, сив и ужасен,
беше нормално, щом в мене не вярваш,
така сбогом ти каза, тъжно кат в песен,
без нужда време да губиш, да се повтаряш.
Така някак, необратимо аз те загубих,
може би твърде много и силно аз те обичах,
навярно е трябвало груб и хладен да бъда,
да казвам премерени, просто някакви думи,
да съм шут и чувства да ползвам в оскъда,
имайки теб, вещ да ползвам в ръцете си,
но тогава кой с теб заедно щеше да бъде,
аз или моята сянка слаба и бледо човешка.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-03-05
прочитания: 408
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7721
Автори: 2101
Произведения: 48617
Съобщения: 213714
Лексикони: 2292
Коментари: 73236
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
