Вървиш напред,вървиш на горе,
вървиш безспирно своя път.
Препятствие прескачаш,дума не изричаш
и пак по пътя си вървиш.

Наклонът е голям,но ти не спираш,
задъхваш се сред ручейчета пот.
Със лакти път пробиваш си в тълпата
и с лакти удрят те в гърба.

Но ти си упорит,не сещаш болка,
дори не гледаш и встрани.
Пред теб целта-единствена одежда,
в която криеш своя страх.

Страхът да стигне някой преди тебе
на твоя връх след толкова мечти.
Та ти нали за туй се бориш-
да бъдеш пръв сред хорските тълпи.

Сега,достигнал си целта
и радваш се безмълвно на успеха,
но обърни се и назад,встрани
и виж цената на ненужната утеха.

1990г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: oklim
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-30
прочитания: 224
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 11 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398