Ето как минавам през живота си- с надежда.
И думите не могат да ми я отнемат.
За протокола- и ти не можеш.
Ето ме, виж ме. Виж ме днес и запомни коя съм.
Виж ме, стоя на краката си все още.
За протокола- така ще е завинаги.
Все още съм силна и все още съм всичко.
Но най-много съм себе си.
Виждаш ли колко много съм научила?
Знам повече на седемнайсе, отколкото
ти изобщо би могъл да знаеш някога.
За протокола- не си ме научил ти.
Виж ме. Дебелокожа съм и отказвам да плача.
Виж ме. Изобщо не съм това, което
искаш да вярваш, че съм.
Боли ли те сега, когато разбираш, че за мен
вече не си всичко, а си по-малко от нищо?
Ето как приемам себе си- с усмивка.
Защото разбрах, че можех да съм като теб,
но ми се размина.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Hel4oto
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-28
прочитания: 114
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398