Потърси ме, когато зората отнеме
с тънки струйки нощна постеля.
Прегърни ме с очи, поискай ме мене !
В синьо утро цвят за теб ще намеря.

Потърси ме, когато топъл дъжд заиграе
по перваз ламаринен в тихи звънчета.
В цветни капки нежност и порив омаен,
всеки път ме откривай в дъгата оплетен.

Потърси ме, когато залез бледнее -
от луната целунат клепки затваря.
Най - ярки звезди в нощта ще отвея
в южен сън при теб да отмарят...

Прегърни ме! Отново зората се стеле.
Ето тук съм! В сноп лъчи се усмихвам,
през прозореца галя твоята постеля.
Събуди се онемяла, притихнала...

26.01.07.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Ивайло Яков
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-27
прочитания: 278
точки: 16 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398