Борба

Самотата, убийствена, силна,
жадна за болка и скръб.
Кой ли те създаде, за да туптиш
в полупустинната ми гръд?

Болка силна пронизва сърцето,
сълзите напират навън.
Мисли черни изгарят доброто
Злото напира,
ярост и гняв пропиват душата.

Лъч светлина пробива тъмата
Надежда силна искри!
Силна любов ме възражда,
става ясна целта

Самотата смили се над мен
и от моята душа излезе.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: katerina
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-27
прочитания: 189
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7590
   Автори: 2049
   Произведения: 46501
   Съобщения: 227101
   Лексикони: 2101
   Коментари: 69662
   SMS-и: 803
   Снимки: 4738