|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Последна утеха
Не, недей, огледало не плачи,
тежки сълзи не рони,
тя обратно няма да се върне,
поглед няма да обърне.
Сега с теб единствено останах,
подаваш трепереща ръка,
другар само верен си ми ти,
със сини вехнещи очи.
Недей братко, за нея не тъжи,
нека образа й скрият хиляди мъгли,
недей разбива младото сърце,
снимката пусни от своите ръце.
Само ти гръб няма да обърнеш,
милост няма да изпиташ,
ще кажеш истината във лице,
ще убиеш илюзиите - хриле.
Но и ти някой ден ще тръгнеш,
безмълвно мене ще напуснеш,
както сториха го всички преди теб,
ще остана сам, с поглед цял от лед.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: se4ko
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-27
прочитания: 291
точки: 7 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7721
Автори: 2101
Произведения: 48617
Съобщения: 213714
Лексикони: 2292
Коментари: 73236
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
