Картечен изстрел тишината подкосил
и в кървава роса тревата се обляла,
и нечий труп останал да лежи,
а слънцето помилвало го с нежни длани.

Набръчкани от ярост и от злоба пръсти
стоманения спусък стиснали за миг,
а Той спокойно гледал ги в очите,
оловото посрещнал като гост велик.

Очи безжизнени се вперили в небето,
искрящо черни,но не виждащи сега.
Камбанен звън под ударите на сърцето
заглъхвал бавно пред олтара на смъртта.

За миг дори не трепнал от уплаха,
с усмивка бледа чакал е смъртта,
дори когато кървавите рани
на ризата му бяла правели петна.

Преди да падне мъртъв на земята
в небето блеснал образ на жена-
едно кърмаче в скута си люляла
и с блеснали очи е чакала го тя.

Под черния перчем проблеснала сълзица,
една сълза за майка и баща,
за мило либе-бяла гълъбица,
за верните другари и за младостта.

И бавно здрач се спуснал над полето,
безброй звезди блещукали в нощта.
Луната тялото обгърнала със нежност
в студената прегръдка на нощта.

1989г.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: oklim
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-27
прочитания: 222
точки: 15 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398