При мен дойде със изгрева на слънцето,
със крясъка на чайките и морското дихание.
Помилва ме, бе нежна като бриза,
в очите ти искреше къс от синьото небе,
сърцето ти-горещо като пясъка
изгаряше в червено моето лице.
Но късно е, със залеза си тръгваш
и стъпките по пясъка изчезват под вълните.
След теб поглеждам силуета ти бледнеещ
и чакам те към мен да се обърнеш,
но ти мечта си, тръгваш и се смееш
и никога при мен не ще да се завърнеш.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: oklim
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-27
прочитания: 208
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398