И ето пак си сам.
Къде да идеш?Пак ли там?
Когато те повика ще затичаш,за да видиш
Буйният и плам.
Но спри се!
Недей да слушаш другите,защото пламъкът
Разяждащ твоята душа,
не ще го потуши никоя вода.
-Вечер си една,друга сутринта.
И докога така?
До края на света?
Нима сърцето ми ще понесе това непостоянство?
Защото си такава от първото ни запознанство.
Но ето пак си сам.
Къде да идеш?
Пак ли там?
Казват , че времето лекува,
И след месец сърцето отново ще започне да ликува.
Но знай , че ще остане въглен да гори, където падне вечно да боли.
И ето пак си там.
Къде да идеш?
Далеч от този плам.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: solveig
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-26
прочитания: 139
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398