|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Сърце от камък
Усмивката му някога изгаряше,
дъждът в очите му пораждаше
неимоверно състрадание,
докосваш длани до измамна нежност,
а после се подлагаш на горчиво разкаяние.
В усмивката му нямаше ни огън,
ни даже мъничка искра
и от дъжда бе капки две отронил
и в очите му не блясваше сълза.
Той бе началото и края,
но раздялата понякога пречиства
и магията разваля и сваля маската,
в която въплътил си любовта.
И изведнъж си сам-
от думите прогонен си тръгваш
като скитник под дъжда
и страшна буря небесата пак раздира,
но не по-страшна е от бунта в твоята душа.
Порастваш, мъчиш се да проумееш
в какво си се превърнал след това
защо обичат те, а ти се смееш
и нараняваш без да трепне съвестта?
Защо когато някой плаче в мрака
безчувствено сълзите му виниш,
а си забравил как и ти си плакал
и си се молил " Остани".
Нима забрави, че това сърце било е живо
и е туптяло в огнен пламък...
Усмихваш се, докосваш с длан гърдите си,
но нищо не усещаш, само студ...
Сърце от камък.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: rosaura
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-26
прочитания: 116
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43685
Съобщения: 185592
Лексикони: 1894
Коментари: 61825
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|