Сърце от камък

Усмивката му някога изгаряше,
дъждът в очите му пораждаше
неимоверно състрадание,
докосваш длани до измамна нежност,
а после се подлагаш на горчиво разкаяние.

В усмивката му нямаше ни огън,
ни даже мъничка искра
и от дъжда бе капки две отронил
и в очите му не блясваше сълза.

Той бе началото и края,
но раздялата понякога пречиства
и магията разваля и сваля маската,
в която въплътил си любовта.

И изведнъж си сам-
от думите прогонен си тръгваш
като скитник под дъжда
и страшна буря небесата пак раздира,
но не по-страшна е от бунта в твоята душа.

Порастваш, мъчиш се да проумееш
в какво си се превърнал след това
защо обичат те, а ти се смееш
и нараняваш без да трепне съвестта?

Защо когато някой плаче в мрака
безчувствено сълзите му виниш,
а си забравил как и ти си плакал
и си се молил " Остани".

Нима забрави, че това сърце било е живо
и е туптяло в огнен пламък...
Усмихваш се, докосваш с длан гърдите си,
но нищо не усещаш, само студ...
Сърце от камък.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rosaura
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-26
прочитания: 116
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7361
   Автори: 1980
   Произведения: 43685
   Съобщения: 185592
   Лексикони: 1894
   Коментари: 61825
   SMS-и: 776
   Снимки: 4581