Струва ли си да ме има,
щом сърцето си изгубих,
щом в душата ми е зима,
щом чувствата от себе си прокудих?
Има ли във мен надежда,
има ли за мене верен път?
Тъмнината по пътеки ме отвежда,
а душата вечно е на кръстопът.
Може ли да си поплача,
без да питам трябва или не-
предразсъдъци да ме измъчват,
отново паднала на колене?
Зная ли какво да правя?
АЗ ли сам това или не съм?
Наранена пак калта нагазвам,
а живото ми минава като сън.
Сън или кошмар- не зная,
буря страшна или вледеняващ дъжд...
Какво ценя, какво обичам,
вярвам ли във нещо, но в какво?
Мога ли да съществувам, да наричам,
без да питам пак - Защо?

Една динамика необяснима,
това е моят празен ден.
Едни очи- прозрачни и незрими.
Един въврос- има ли ме или не?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mariace
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-25
прочитания: 171
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247135
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398