***
Ръцете ми изстинаха от чакане,
не мога нищо повече да сторя,
часовникът ми спря да трака,
а аз дори не искам да говоря.

Какво направихме със тези страсти,
с живота ни, какво ли стана?
Щом всички сме на ”здравей- здрасти”,
дори и в къщи и с татко и с мама!

Какво да кажа? Че нямам думи?
Или, че всичко е прекомерно?
Ний хората сме вече мумии,
които се обвиват в черно!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Vera
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-24
прочитания: 157
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398