|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
***
***
Беше май. А цветето от тебе подарено-
увяхна, скърши листи и загина,
захвърлих коренчето му сломено,
и мина зимата и пролетта отмина.
Останах със надеждата да стена
и знаех, че... ще се завърнеш,
кръвта изстина,тази куха вена-
се спука, стана пусто в къщи!
Сега е юли. Тебе все те няма,
престанах пръстите да стривам,
но коренът, захвърлен в тази яма,
е пуснал ново стръкче и пробива!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Vera
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-24
прочитания: 171
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247114
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|
