|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Следа от вятара
.....тичам боса по пясъка
сякаш се нося на крилете на вятъра,
който ме води плавно към някъде,докосвайки с
полъх косата ми.
Спомням си с трепет дните, в които тичахме двамата с теб,
дните, в които ти ме обичаше и даваше всичко за мен,
целувката,която ми подари за първи път,
прегръдката, която ме стопли от човешкия студ!
А сега те няма, къде си?....
Токова много ми липсваш,
липсваш ми,както луната на дългата нощ,
оставила бледа стъпка след себе си,
липсваш ми,както капката сълза,която за последен път
пророни.....
Господи,колко много те обичам
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: anichka_s
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-01-22
прочитания: 262
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 8053
Автори: 2223
Произведения: 52719
Съобщения: 247135
Лексикони: 2507
Коментари: 81857
SMS-и: 820
Снимки: 5398
|
|
|
|
|
|
|
|
|
