Отдавна случи се това,тази приказка красива-
две сърца и две тела се бориха за любовта.
Коварна казват е била,щом настъпи сутринта
ти си тръгваш,и след теб всичко става сиво,а сърцето ми
едва остава живо!
Помниш ли красивата река?
Помниш ли дървото и нашата песен,
помниш ли люлката и нежните слова,които ми до забрава шептеше!
Всичко се повтаря от начало и чакам да се върнеш ти
и сграбчила малко огледало, аз пазя образа ти в него скрит.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------