Лъч светлина се промъква безшумно
към моето лице,
Господи,колко е нагъл,казвам тихо
и махам с ръце!

Шумно започва деня ми,
с порцеланова чаша кафе,и стъпвам
неориентирано сънена,сякаш вървя
по минно поле.

Допивам и последната глътка,
и се втурвам към дългият ден,
не пропускам и съседската хрътка,
която от радост се хвърля по мен!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: anichka_s
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-01-22
прочитания: 298
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 8 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398