Отдавна мина полунощ. И в тази януарска вечер, когато навън вали дъжда, сънят бяга от очите ми, съзнанието ми е бистро, подсъзнанието - мълчи. Вели въпроси не ми дават да се унеса в спомени, може би не е време за това. Три след полунощ е. Не знам какво да направя, но очите искат да поспят. Сърцето бие спокойно. Ръцете, нозете, цялото тяло копнее за отмора. Но нещо ме държи будна. Като във филм на ужасите - защо ли ги споменавам. Почти не гледам такива, прекалено затормозяват изнеженото ми съзнание. Не търся и лъжлива романтика в безброй многото сериали. Не ми се превключва и дистанционното - гледането на телевизия ме уморява...И признавам - изнервя...Заглеждам се в нет-пространството. Все още има какво да ме впечатли. Зачитам стихове от сайта любим и някак приятно става на Душата ми -има поети,които докосват нежно скритите струни на подсъзнанието.
Три след полунощ е. Може би точно време за поезия...Отдавна не съм споделяла мисли във рими. Дали Музата ми уморено спи?...Дали е уместно да я разсънявам? А ако стане много бъбрива? Какво правят другите в тоя час със своите Музи? Дали е логично или нетипично да се бодърства в такова време и такъв час? Всъщност кой ли се интересува?
Пиша тук и сега в сайта любим, защото това ми харесва. Но искам думите ми да стигат сърцата на хората и от тях да има смисъл. Ако успявам, значи и три след полунощ е Време за Поезия. И докато пописвам - ред-два, вече часовникът ме подсеща, че е четири след полунощ... Май ще трябва да реша - ще посрещам съботното утро или ще си дам малко време за сън. Първото отпада - обичам посрещанията да са споделени. Сещате се...с любим човек. Сега той е в Страната на Сънищата и отдавна ме чака. Дано е спокоен и да усеща, че скоро ще пристигна, нищо че пак малко закъснявам. Той знае привързаността ми към среднощните думи. Ще ми прости. Затова да не прекалявам повече и да тръгвам. Ще оставя Нет-пространството за другите, които са будни - в четири сутринта. Тяхно ще е Времето за Поезия. За мен - Времето за Сън. А може би е Време за Въпроси... Някой ще кажат, че Сега е удачното време за друго... Всеки да си избере - НАЛИ "ВРЕМЕТО Е НАШЕ".
Всъщност какво искам да кажа със всичко написано до тук!?
Време е просто да кажете на някого, че го ОБИЧАТЕ. Точно СЕГА, прошепнете, напишете, ако щете изкрещете. И бъдете щастливи, че го казвате! Какво от това, че е четири след полунощ!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: sea_love`
раздел: Проза -> Импресии
публикувана на: 2007-01-20
прочитания: 342
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398