Злоба, злоба събрала се е в мен
слагам качулката и заприличвам на олигофрен
обаче така ми е добре, чувствам се далеч от всички
дори не забелязвам задниците на яките пички
просто се потапям в музиката на живота
и чувам пак някой вика, ей къде ти е билета бе момченце
с карта съм ма' госпожа...
аа така значи дай да я вида
поглежда тя и продължава нататък
а за мен тоя момент хич не е кратък
тогава се появява още по голяма злоба
излиза от мене както бебе от утроба
защо различните са удостоени с такова внимание
ние искаме просто от другите разстояние
не, качулката не е заради дъжда
тя е за да ме пази от реалността
когато я сложа забравям за проблемите
забравям и за онези господа в черно..по-големите
всичко което виждам са мечтите
зелената трева, с прекрасна дама тичайки между реките
но защо подяволите аз съм сам
защо за тази дама аз съм ням
защо никога не съм бил там
и отговорите на всичко кога ли ще узнам
надали ще е скоро, затова съм с качулка
а дали някога ще имам булка..или люлка
докато разбера ще съм скрит като невестулка
и така дами и господа...тука свършва приказката
и започва реалността...
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: DIGHeaD
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-16
прочитания: 185
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398