В петък вечер съм сама.
Ах, как ме мами бляскавата нощ!
Потънала във лунна светлина,
аз губя своята сила, своята мощ.

В петък вечер съм сама,
не следвам стъпките на всички млади,
безмилостна към мене е нощта-
къпе ме във звездни водопади.

В петък вечер съм сама,
а тих ветрец ме призовава.
Мълчанието на бялата луна
към вечна красота ме приобщава.

В петък вечер съм сама,
но някой грабваме с топли длани
и за миг понася моята душа
във нежни облаци в едно събрани.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: mariace
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-01-16
прочитания: 128
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8053
   Автори: 2223
   Произведения: 52719
   Съобщения: 247114
   Лексикони: 2507
   Коментари: 81857
   SMS-и: 820
   Снимки: 5398